Image

Елена Карамихайлова

В развоя на българското изобразително изкуство, жените художнички са проявявали значителна творческа дейност. Макар и малцинство, в първите курсове още при откриване на Рисувалното училище в София през 1896 г., са отбелязани имената на няколко девойки, някои от които след време преуспяват в областта на изкуството.

По-късно, след войните, е обособено дружество на българките с висше образование, към което през 1928 г. е създадена секция на жените художнички. Тази група устройва редовно всяка година изложби, а постиженията на художничките са на голяма висота. Много от тях не издържат на тежките житейски условия и прекъсват творческия си път. Други продължават ревностно да рисуват. Една от тях е художничката Елена Карамихайлова. Тя е една от най-изтъкнатите български художнички от следосвобожденската ни епоха. Нейното творчество е дълбоко осмислено от естетиката на импресионизма, от любовта към българската природа, към българската жена, към човека.

Елена Карамихайлова е родена в Шумен на 6/19 декември 1875 г. в семейството на родолюбивия търговец Кара Михаил Янев и съпругата му Жечка Хаджиласкова – и двамата по произход болградски българи. На ул. „Цар Освободител” № 45 в град Шумен се е намирал ханът с гостилницата и бакалницата на Кара Михаил Янев. Той бил виден търговец-бакалин. Разполагал с коне и файтони – единственото превозно средство за пренасяне на пощата и за поддържане на пътната връзка между Шумен и Каспичан и обратно с Барон Хиршовата железница Варна – Русе. Майката, Жечка Хаджиласкова, е петото от седемте деца на Иван Хаджиласков, по професия кожухар. Нейн вуйчо е Димитър Хаджистанчов, обесен от турците като участник в четата на Хаджи Димитър.

Карамихайлови имат 4 деца. След като получават основното си образование в известното тогава в Шумен Нанчово училище, доброто материално състояние на бащата позволява те да продължат да учат в Робърт колеж в Цариград.

След като завършва прогимназиалното си образование, Елена Карамихайлова продължава обучението си в Американския колеж в Цариград. Същината на обучението в колежа е насочена към изучаването на английски език, а останалите предмети са били допълващи. Рисуването е преподавано по съвсем отживял метод. За това художническото дарование на Елена преминава през петгодишен застой – точно колкото трае следването ѝ в колежа.

 През 1895 г., Елена Карамихайлова завършва колежа и се връща в Шумен, като решава веднага да замине в чужбина да учи пиано. През есента на 1895 г. тя пристига във Виена. Но влечението ѝ към живописта е по-силно. Изоставя музиката и през 1896 г. постъпва като ученичка в частното рисувално училище на словенеца проф. Треблов, в т.нар. „Дамска академия”, защото тогава в Държавната академия не са допускани жени. Скоро след това се връща в Шумен, където остава две години. Получава покана да отиде в Цариград като преподавателка в първоначалните класове на колежа, чиято възпитаница е. По-късно е поканена да ръководи курса по рисуване в по-горните класове, като е предпочетена пред тогавашния преподавател, италиански художник, който е бил и художник при двора на Абдул Хамид. През 1899 г., Карамихайлова се прибира в Шумен, където не се задържа дълго – решава да замине в Мюнхен, за да продължи образованието си. Две години Елена Карамихайлова учи при проф. Книр, а след това две години – при проф. Християн Ланденбергер – прочут колорист. След това продължава обучението си при проф. Анжело Янк, при когото усвоява законите на живописта на открито, влиянието на въздуха и светлината върху човешкия образ, взаимоотношенията между фигурата и пейзажа. Усвоява принципите на известната по онова време Мюнхенска школа. През 1908 г., Елена Карамихайлова се връща в Шумен и започва самостоятелна дейност. Изпраща картината „Сестра ми” в Загреб за участие в Южнославянска изложба – отзивите за творбата ѝ са повече от ласкави. Зарадвана от успеха си, Елена се връща в Мюнхен и наема частно ателие и започва упорито да работи. От 1909 до 1910 г. е в Мюнхен, рисувайки предимно портрети. През 1910 г. се завръща в родината си и се установява в София. След избухването на Балканската война и с надеждата за по-спокойни дни, тя решава да замине за Франция. Двете със сестра си тръгват за Париж през 1914 г. Но размириците, причинени от военните действия, принуждават двете сестри да заминат за Мюнхен, а оттам, след труден път през Виена, те се връщат обратно в София. Още с пристигането си, Карамихайлова започва усилена работа.

По време на Първата световна война, младата художничка продължава да рисува своите близки, създава и много картини с цветя и натюрморти. Забележителното е, че тя никога не е натрапвала своето изкуство – рисува тихо и неуморно и създава творба след творба. Участва и в живота на дружество „Съвременно изкуство”, основано през 1903 г., което продължава да организира изложби и по време на войната. През 1920 г., когато се създава дружество „Родно изкуство”, Карамихайлова е една от основателките му и взема участие в организираните изложби. Насочва се и към сюжети от живота на българското село. В продължение на близо две десетилетия, художничката редовно всяка година през пролетта и есента разнася от София до Земен своите платна, за да създаде редица образи на майки и деца от местния край. Установява се в земенски дом, сближава се с домакинята, която е и неин модел. Карамихайлова навлиза в нов етап на своето творчество. От този период са картините „Деца от Земен”, „Овчарка”, „Две сестри”, „Из дефилето на Струма” и др.

Цветята са една от любимите теми на Елена Карамихайлова. За онова време, това е нов жанр в българската живопис. Осмислени духовно и поетически, картините ѝ с цветя „Хризантеми”, „Слънчогледи”, „Рози”, също търсят лирични внушения.Самопортретуването също не е чуждо на художничката. Тя оставя два свои автопортрета – от 1908 и от 1916 г.

През 1955 г. Елена Карамихайлова е удостоена със званието „Заслужил художник”.

Умира през 1961 г.

Малка част от богатото творчество на Елена Карамихайлова се съхранява и излага в Художествената галерия в Шумен. Част от картините са закупени през 1979 г. от нейни наследници, а други – подарени от самата нея и от Олга Коларова. Може би най-голямата признателност на шуменци към тази талантлива художничка се изразява в приемане на името ѝ от галерията в града. През 1984 г. по предложение на ръководството на галерията и най-вече на Деян Евтимов, Художествената галерия в града получава името „Елена Карамихайлова”.

18

Източници:

Елена Карамихайлова : Албум репродукции / Моногр. от Асен Василев, Ирина Михалчева. – София : Бълг. художник, 1956. – 24 с. : с 1 л. портр. 37 л. репрод. ; 34 л. репрод. см.- (Изобразително изкуство ; 9)

Елена Карамихайлова : Живот и дейност / Състав. Поля Христова. – Шумен : Художествена галерия Елена Карамихайлова, 1986. – 16 с. : с ил. ; 19х20 см. – (Именити шуменски художници)

Хараланова, Бета. Шуменската художествена галерия : История, съвремие / Бета Хараланова. – В. Търново : Фабер, 2005. – 88 с. : с ил. ; 20

Прочетете още

Първото девическо килийно училище в Шумен

През първите векове на османското владичество единствените места, където са се запазили и поддържали традициите на българската писменост, били килийните училища. Първоначално се създават...

14 прочети повече