Царевна (на гр. Василика) Миладинова е родена на 1 януари 1856 г. в гр. Струга, Македония. Нейният баща Димитър Миладинов, заедно с брат си Константин, са видните български възрожденци – титани, които е родила измъчената българска земя. Във времето на чуждо владичество, Българската екзархия в Цариград изпраща в Русия много българки, които получават професионална подготовка за учителки в българските училища. Едва 10-годишна Царевна Миладинова започва обучението си за учителка в Киев, което продължава осем години. Завръща се в България 18-годишна, високообразована дама, способна да гради образованието и културата на своите сънародници.
Нейните първи учителски часове и дни в България започват „в първия летен ден на 1874 г. в Шумен”, където я изпраща Екзархията. И днес е приятно да се прочете в спомените и: „В Шумен аз намерих буден народ и ученолюбиви девици, които преди да са ме опознали, ме посрещнаха с отворени обятия”. В Шумен учителства 8 години, работи заедно с Добри Войников, с Панайот Волов. Като главна задача тя вижда подготовката на учителки, необходими за възраждащия се народ. Преподава родна история, български език, Стария и Новия завет, география, славянско четене. Изнася беседи сред жените. Ръководителка е на вечерните занимания с външни ученички. През последните години от учителстването в Шумен, тя има часове и в Мъжкото училище. По-нататъшният и път на учителка и общественичка минава през Етрополе, Свищов, Солун, София… През 1881 г. преподава в Девическото училище в Етрополе, а през 1882 г. – в Свищов. Миладинова участва и в основаването на Солунската девическа гимназия „Свето Благовещение”. През 1883-1884 г. е директор на училището, а от 1884 до 1888 г. е помощник-директор и учителка по литература. През 1889 г. организира българско девическо училище в Прилеп на което е директор от 1889 до 1891 г. След това отново в Солун основава българско училище в Пиргите. Спомените си за видяно и преживяно тя печата на преклонна възраст в столичните вестници. Събрани и подредени от нейния син проф. д-р. Владислав Алексиев, те излизат в отделна книга под заглавието „Епоха, земя и хора”.
Интересен и важен, но почти неизвестен е фактът, че по време на блокадата на Шумен, Миладинова заедно с няколко свои ученички, при строга тайна и риск, съшиват много красиво „шуменско копринено народно знаме”, „Знамето на Шумен”, както го нарича още тя. Знаме, което те с гордост връчват на ген. Тотлебен, когато той посещава Шумен. И тя завещава на шуменци да открият това знаме и да го оставят в музея на града.
Целият живот на Царевна Миладинова е отдаден на просветното дело. Тихо и скромно будителката на народа отдава силите си и педагогическите си умения за просвещението на своите сънародници, за културното издигане на хиляди девици, за да израснат като родолюбиви майки и българки. Високо образована за своето време, Миладинова е една от най-добрите учителки, обществени дейци и просветители.
Царевна Миладинова загива нелепо на 19 декември 1934 г., когато в София на ъгъла на „Гладстон” и „Витоша” е блъсната от трамвай.
Източници:
Ангелова, Росица / Миналото на Шумен (1878 – 1912) // Хараланова, Бета и др. Шуменци за Шумен : 199 био-библиографии. Петров, Кирил. Педагогическото образование в Шумен. Миладинова, Царевна // Спомен за учителските години в Шумен 1874 – 1880. Миладинова-Алексиева, Царевна // Епоха, земя и хора : [Спомени, статии, писма].