Image

Първото класно девическо училище в България

След Кримската война броят на новооткритите девически училища бързо се увеличава. След продължително отсъствие от града, през 1856 г. Сава Доброплодни се завръща като главен управител на шуменските училища. Той, заедно със Сава Филаретов основават както мъжкото, така и девическото класно училище в Шумен. Така през 1856 г. се открива първото българско класно девическо училище.

Мария Бацарова

За ръководител на училището бива назначена сръбкинята Александра Майзнер от Нови Сад, по препоръка на Г. С. Раковски. Тя водела часовете по ръкоделие до края на учебната 1859-1860 г., когато била заместена от Мария Бацарова. По другите предмети преподават учителите Сава Доброплодни, Никола Бацаров, Йосиф Майзнер, по псалтикия черковният певец Ради Железов Гьокчеренлиев. Те били учители от мъжкото класно училище, които преподавали и в девическото, защото в продължение на няколко години девическото класно училище е само с един клас и няма свой отделен учителски колектив. Откриването на втори и трети клас става през 60-те години на XIX век.

Поради нарасналия брой на ученичките, през 1870 г. училището се премества в новопостроена за целта сграда, дарена от богатия търговец Андрей Ранков, известна като Андрейковото училище (днес Дом на учителя). В него момичетата учат до 1890 г.

В началото на учебната 1871-1872 г. за главна учителка на класното девическо училище е назначена Анастасия Паскалева-Константинова, съпруга на Димитраки Константинов, учител в мъжкото класно училище. По нейна инициатива и под нейно ръководство през 1871 г. е основано женско дружество „Родолюбие”. През 1874 г. Анастасия Паскалева става жертва на нещастен случай.

За главна  учителка през учебната 1874-1875 г. е назначена Царевна Миладинова, дъщеря на Димитър Миладинов. В своите спомени за учителството си в Шумен тя пише: „При това в Шумен намерих буден народ и ученолюбиви девици, които преди да са ме опознали, ме обикнаха, ме посрещнаха с отворени обятия.”

Царевна Миладинова

Под нейно ръководство училището бързо напредва в своето развитие. През времето, когато тя е учителка се открива четвърти клас и до Освобождението то е четирикласно. В спомените си тя пише: „Към края на учителстването ми в Шумен от Русия дойде споменатата моя младша приятелка Кръстина Бацарова, сега г-жа Златоустова. Тогава открихме в девическото класно училище и четвърти клас.” През тези години броят на ученичките бързо нараства и през 1877-1878 г. стига до 115. Напливът бил толкова голям, че класните стаи се оказали недостатъчни и затова се открива вечерно училище за девици. С увеличаване броя на ученичките се увеличил и броят на учителския персонал.

В мемоарите си Миладинова посочва, че от 1874 г. до Освобождението училището има следния учителски състав: Царевна Миладинова, Стойна Илиева, Иванка Стаменова, Жечка Джебарова, Василка Константинова и Кръстина Бацарова. През 1875 г. е назначен за учител в девическото класно училище Добри Войников, който учителства до 1877 г., когато в навечерието на Освободителната война е трябвало да замине със семейството си за Болград. Някои учители от мъжкото класно училище преподават и в девическото.

Руско-турската война и Освобождението заварват Царевна Миладинова като главна учителка на четирикласното девическо училище. „Не е мястото тука да започна с разказа за дните и месеците, които преживяхме с шуменци ние, учителки и ученички, през Руско-турската война до влизането на руските войски през лятото на 1878 година. Мъките и страданията на населението, нашите мъки бяха толкова по-тежки, че Шумен падна, след като нещо година и по-рано цяла Мизия и Тракия вече бяха свободни.” През 1880 г. Царевна Миладинова напуска Шумен.

Класно девическо училище след Освобождението

През първата учебна година след Освобождението (1878-1879), класното девическо училище е трикласно и официално се нарича Общинско четирикласно девическо училище, но четвърти клас се открива едва през следващата година.

Необходимостта от учители със специална квалификация довежда до откриването на едногодишен държавен педагогически курс през 1881-1882 г., в който постъпват ученички, завършили трикласното училище и желаещи да станат начални учителки. Този едногодишен педагогически курс с женски и мъжки отдел съществува до учебната 1884-1885 г. На следващата учебна година се открива Общинско девическо педагогическо училище с три курса. То съществува шест години до 1891 г.

Учителският персонал през тези години и в двете училища – девическото педагогическо и девическото класно, е бил малоброен, защото повечето от учителите са били преподаватели и в двете училища.

Рачо Матев Рачев

След Царевна Миладинова от 1880 до 1885 учебна година, директор на девическото класно училище става Стойна Илиева, дъщеря на Елена Златарева. След нея в продължение на три учебни години от 1885 до 1888 г. директор е Рачко М. Рачев, един от най-изтъкнатите педагози в града. Негова заслуга е разпространението на новата звучна метода на обучение в Шумен и околията.

В началото на учебната 1891-1892 г. трикласното девическо училище се превръща в пълна девическа гимназия. Новата девическа гимназия продължава традициите на девическото образование в Шумен и се нарича Общинска девическа Нанчова гимназия.

Наречена е Нанчова на името на големия си благодетел – Нанчо Попович, който завещава 20 000 златни австрийски наполеона за издръжка на училището.

Девическото (Андрейковото) училище

Материалната издръжка на българските училища през Възраждането се осигурява от няколко източника – от българските общини, от църковните и еснафски каси и от благодетели – дарители. Такива са: Хаджи Друми, Стефан и Василка Златеви, които завещали една воденица и една тепавица.

Андрей Ранков – завещава новата си двуетажна къща с лозе и градинка за издръжка на класното девическо училище. В тази къща то се е помещавало от 1870 до 1890 г., известно като Андрейковото  училище.

41

Източници:

Лечев, Дечко Господинов. Шумлян, град великий под Балкана…: Монография / Дечко Лечев. – Варна : Славена, 2004.

Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора : [Спомени, статии, писма] / Царевна Миладинова-Алексиева ; Състав., комент. и бел. Елисавета Миладинова ; Под ред. на Румяна Радкова; [С предг. от] Румяна Радкова, Елисавета Миладинова. – София: ОФ, 1985 (В. Търново : Д. Найденов).

Петров, Кирил Иванов. Педагогическото образование в Шумен : [Изследване] / Кирил Петров. – Шумен : Добри Войников, 2008.

[Сто и четиридесет] 140 години девическо училище в Шумен [Първа политехническа гимназия “Лиляна Димитрова”] : Юбилеен сборник. – Шумен : печ. Г. Димитров, 1968.

Прочетете още