Image

СПОМЕНИ ЗА ШУМЕН

Спомени на Царевна Миладинова :

„От първия летен ден на 1874 г., когато стъпих в тоя град, до Освобождението, не само аз, но и всички учители, учителки и ученици познавахме само едно : трудолюбие и добри взаимни обноски; отворени и засмени лица, чисти души и всеобща взаимна помощ в училището и вън от него – в града, от най-обикновения работник и еснафин до учителя и до градските първенци. Всички знаеха едно : че трябва да се просветят, че трябва да просветят децата си. Като поглеждам една стара обща снимка на учители, учителки и ученички с Добри Войникова и Джебарова начело, виждам като че ли пред мене стоят наредени не моите ученички, а виждам сърцето на подрастваща България. Всички до една те станаха просветители и най-добри майки на новите поколения, а много от тях – истински труженици на учебното ни дело…..

За мене, като българка от македонските области, сравнявайки живота на Шумен отпреди Освобождението с това, което ставаше четиридесет години наред в македонските области, и с положението, което сега цари там, ясно е, че Шумен към седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, въпреки скромността на населението му, със своите училища и с духа, който се криеше в него, бе един от първостепенните просветни центрове и като такъв ще трябва да се вземе в историята на българския народ.

Преди Освобождението Шумен цъфтеше и бе град на доброто състояние и за занаятчията и работника, и за търговеца. В Шумен в широки размери се разви и мирна училищна дейност, и бунтовничеството….”

Спомени на Недко Попов: Главната улица

„Главната улица на всяко селище е особена улица……Тръгнала от гористите височини на Кьошковете някъде много далеч в миналото и стигнала до полето на Изток тя се налага като основен път на живота в града и на собственото си безсмъртие. От кален и прашен път край казармите тя става основната артерия на кръвоносната система на Шумен. Около старите турски казарми са се появили като гъби след дъжд работилничките за услуги и снабдяване на войската. Там гъмжи от гърлените смехове и заядливи викове на сарачи, обущари, дърводелци, шапкари, шивачи. Ражда се шареният и опияняващ космос на новата чаршия. Такава ни я завещават в спомените си нашите деди и бащи. Ние я завещаваме като красива приказка с две пътни платна и зелени алеи между тях, населени с магическото ухание на живота.

Стотици дървета, зелени площи, шадравани и красиви сгради, които стоят на стража с красотата си около тяхната тайнственост и неуморим живот през всички сезони на годината, са съставните части на уникалността на шуменската главна улица (сега булевард „Славянски”)…”

Из спомените на Стилиян Чилингиров за Шумен:

„Кьошковете” в Шумен преди не бяха такива, каквито са днес. Градинският характер в тях липсваше съвсем, но затуй пък неподправената природа царуваше по всичките им склонове и ущелия. Цар Крумовите порти още пазеха следите на някогашната старина, а достъпът в Зандана беше открит за всички. По неговите студени подземни води газеха с фенери в ръка и деца, и възрастни, провираха се през тесните проходи на пещерата и ловяха прилепи. Още от устието на Зандана тия води се разделяха с открит маслак на две. Едната струя – по-малката – беше отправена към изток, а другата се спущаше по стръмнината надолу, където образуваше два водоскока – двата Унгура. От запад, откъм Суллумара, се спущаше друга река. Тя течеше в подножието на северните възвишения, на места скрита за поглед от буйна зеленина. Над нея, по самия склон, беше прекарана изкуствена вада, чиито равни брегове образуваха естествена алея – влажно, сенчесто, но любимо място за разходки. На изток, гдето се открива главната площ на Кьошковете, тия реки се събираха наедно и с другите води от планинските гънки въртяха колелата на няколко воденици. Около тях, чак до старото теке, в съседство на което изпъкна отсетне монументалната сграда на днешната пивоварна фабрика, бяха разхвърляни няколко дървени кьошка, леки паянтови постройки. От тях си носи името тази местност, дивна по своята хубост, свежест и зеленина.”

44

Източници:

Миладинова, Царевна. Спомен за учителските години в Шумен 1874 – 1880 / Царевна Миладинова ; Състав. Димо Димов. – Шумен : Изд. състaв., 2014. – 38 с. : с фотогр. ; 20 см

Попов, Недко Йорданов. Кьошковете : Спомени / Недко Попов. – Шумен : Славчо Николов и сие, 2006. – 32 с. : с фотогр. ; 15 см

Попов, Недко. Сърце на времената : Моята главна улица в Шумен : [Летопис] / Недко Попов. – Шумен : Сл. Николов и сие, 2001. – 36 с. : с ил., 12 л. ил. ; 16 см

Прочетете още