Image

Първата телеграфна служба, създадена на базата на първия телеграф в турската империя

След Освобождението в България няма модерни за времето си съобщения, но за кратко време съобщителното дело получава добро развитие. Съобщенията са фактори в просветното, политическото и икономическото развитие на един народ.

Шумен има съобщителни средства още през възрожденската епоха. Известното досега най-старо писмо, пренесено по българските земи е от Шумен за Цариград и датира от 1845 г. Датата 1 януари 1855 г., е рождена за телеграфната съобщителна техника. Точно тогава всъщност е открита линията Цариград – Одрин – Шумен. Два месеца и половина по-късно, на 15 март е открита линията Шумен – Варна, а след нея Шумен – Русе. Къде е била първата телеграфна агенция в Шумен? От спомените на Т. Ив. Джабаров четем следното: „Телеграфната станция се помещаваше в едно здание, почти на края на града, към изток. Зданието беше катлие…от 5-6 стаи.”

След полагане основите на българската държавност, руската администрация на 1 май 1879 г. предава на българското управление 39 пощенски и 26 телеграфни станции с инвентара и съоръженията им.

Пренасянето на пощата в първите години става чрез пощонаематели и се извършва с кола и коне, а също и чрез железницата Варна – Русе.

Двете управления – пощенско и телеграфно – се сливат на 1 юли 1880 г. През 1882 г. се открива службата за пощенски записи и на 1 април 1896 г. – пощенската спестовна каса. През юли 1898 г. се въвежда наложеният платеж. Телефонни линии за гражданите през 1895 г. все още няма. Телефоните се използват само за нуждите на войсковите части в града. Появата на градски телефонни съобщения в Шумен се отнася към 1898 г. с монтирането на първия телефонен оператор и първия телефонен абонат. През 1908 г. в Шуменската тп станция се въвеждат телефонните съобщения и тя се именува пощенска, телеграфна и телефонна станция. Шуменският окръжен съвет взема решение и отправя искане до Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията за свързване на общините в окръг с телефонна мрежа. Но искането е отхвърлено. През 1910 г. градският номератор става вече 50-линеен. На 8 юли 1911 г. Шуменската телефонна станция е включена в обща междуградска телефонна мрежа.

Силен подтик за развитие на пощенските, телеграфните и телефонните съобщения носят войните. Към 1915 г. Шумен е център на главните комуникации за северния фронт и това се отразява върху развитието на съобщенията.

7

Източници:

Ангелова, Росица. Стопанско развитие на Шумен 1878-1944 г. / Росица Ангелова. – В. Търново : Фабер, 2006. – 336 с. : с табл. ; 20 см

Георгиев, Йордан и др. Шумен – рожден град на телеграфните съобщения в българските земи / Йордан Георгиев, Борис Ачков. // Изв. Нар. музей-Шумен, 1967, с. 137-145.

Прочетете още