Двама от класиците на българската скулптура – Жеко Спиридонов и Марин Василев са родени в Шумен – град с културни традиции още преди Освобождението. Сътворените от тях паметници с характерни национални елементи, съчетаващи се със стила на европейския неокласицизъм, биват признати за постижения на художественото изкуство, превърнали се в символи на градовете, където се намират.
Жеко Спиридонов – скулптор, портретист със силно подчертано пластично чувство и здрава конструкция. Роден на 27 февруари 1867 г. Завършва Керамичното училище в Бехине (Чехия), след което и скулптура в Мюнхенската художествена академия при проф. Еберле. Творческият си път започва с произведенията си „Нимфа” и „Сатир”.
През 1898 г. завършва академията и участва в изложба в Мюнхен с творбата си „Нимфа”, за която получава сребърен медал от Мюнхенската академия – най-високото отличие, което тя присъжда. След завръщането си в България няколко години учителства в Държавното занаятчийско училище в Княжево и Първа мъжка гимназия. Редовен преподавател, професор по скулптура и дълги години директор в Държавното рисувателното училище (дн. Художествена академия). Сред учениците му в Академията са скулпторите Иван Лазаров, Иван Фунев, Стефан Пейчев, художниците Владимир Димитров – Майстора, Иван Ненов и мн. др.
Известен е като ненадминат майстор на скулптурния портрет и голото тяло – един от сложните жанрове в скулптурата. Член на Дружеството на художниците в България. Участва в редица международни изложби (1896-1912).
Един от най-големите приноси на Жеко Спиридонов е свързан с процеса на открояване и утвърждаване на българската национална идентичност и се отнася до издигането на паметници на исторически личности и събития. Те са основополагащи за националната художествена традиция. Поставя задача да изобрази и увековечи чрез своето изкуство образите на българските революционери, общественици, писатели от Възраждането, както и негови съвременници.
Създава множество барелефи и паметници на наши възрожденци. Негови са първите паметниците в Алеята на Възраждането в Морската градина във Варна – паметникът на Христо Ботев, открит на 27 юли 1911 г. и откритият година по-късно паметник на Васил Левски. Бюстът му е признат за едно от най-добрите произведения на Апостола. Жеко Спиридонов е автор на паметниците на граф Игнатиев в Морската градина – Варна (1906) и на Алеко Константинов в град Свищов (1911).
Негови са паметниците на Георги Бенковски и Иван Вазов в Борисовата градина в София, на Пенчо Славейков, Петко Славейков, Петко Каравелов, Любен Каравелов, Драган Цанков и на много глави и бюстове на жени и деца. Впечатляваща е галерията от бюстове на членове на семейството – майка, съпруга, синове. Автор е на най-въздействащите войнишки паметници, посветени на загиналите в Сръбско-българската война. Автор е и на монументалната композиция „Св. Георги” (1907 г.) над входа на Плевенския музей.
Жеко Спиридонов оставя трайни следи в развитието на българската скулптура. Възпитава цели поколения, които утвърждават неговото творчество и продължават по неговия път.
През 1945 г. е избран за извънреден член-кореспондент на БАН. Умира през същата година, на 21 юли във вилата си в с. Рибарица.
18Източници:
Бояджиева, Д. Скулторите Борис Шатс и Жеко Спиридонов / Д. Бояджиева. // Наша родина, N 10, 1955
Василева, София. Жеко Спиридонов и издигането на паметници на исторически личности / София Василева. // Шумен и шуменци в националната история : Материали от Национална научна конференция, Шумен, 10-11 май 2007 г. по случай 150 години музейно дело в Шумен / Ред. колегия: Проф. д-р Румяна Радкова и др. – В. Търново, 2009
Жеко Спиридонов : (1867 – 1945). // Маринска, Ружа Лазарова. Имена в българското изкуство от Шумен / Ружа Маринска. – Шумен : [Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров”], 2021
Мавродинов, Никола Петров. Скулптурата на Жеко Спиридонов / Н. Мавродинов. – София : Държ. печ., 1933