В новоизграждащата се българска държава в края на XIX и началото на XX век, трайно своя отпечатък оставят Марин Василев и Жеко Спиридонов – основоположници в българската скулптура. След Освобождението България има остра нужда от интелигенция, която да оглави наши училища, просветни и културни институти. Правителствата на България изпращат в чужбина даровити младежи, които да учат във висши учебни заведения. Така през 1886 г. Министерството на просветата отпуска стипендии, като изпраща двамата шуменски младежи на обучение в Чехия, а след това в Мюнхен, където изучават скулптура при проф. Сириус Еберле.
Марин Василев Сельовлов е роден на 27 август 1867 г. в Шумен в семейството на дребен търговец. След смъртта на баща си израства под силното влияние на своя вуйчо иконописец. Завършва четирикласното шуменско училище и през 1884 г. постъпва в педагогическите курсове в Разград. През 1886 г. завършва и втори педагогически курс в град Шумен.
Марин Василев със семейството си 
проф. Марин Василев сред студенти
Заминавайки за Чехия, Марин Василев постъпва в Каменоделното скулптурно училище в град Хоржице, където завършва с отличие през 1890 г. По време на четиригодишния си престой в града, той разглежда и разучава скулптурни произведения на сгради, площади и градини. Това възпитава у него любов към пластичната и архитектурна форма.
След завръщането си в България, една година преподава в Държавното занаятчийско училище в Княжево. През 1891 г. заминава за Мюнхен. Там той учи при проф. Сириус Еберле – известен скулптор, който създава ценни произведения за украса на новостроящите се дворци и обществени сгради. Под влиянието на своя учител, у младият скулптор се заражда любов към монументалната и декоративна скулптура. По време на следването си в Мюнхен Марин Василев създава проекти за паметници със сюжет из българската история. През 1892 г. създава проект за паметник на Възраждането, който изпраща на Първото българско земеделско-промишлено изложение, състояло се в Пловдив през същата година. На това изложение е бил открит художествен отдел, в който за първи път излагат свои творби български художници и художници-чужденци, създали произведения с българска тематика.
В Мюнхен Марин Василев остава до 1894 г. През същата година отново заминава за Чехия, където престоява две години (1894 – 1896). В Прага – град, известен със своята архитектура, живопис и скулптура, той постъпва в Художественото промишлено училище, където изучава фигурална скулптура в класа на световноизвестния скулптор Йозеф Вацлав Мисълбек.
Бюст на Христо Данов, 1908 г. 
Бюст на Джеймс Баучер, 1923 г. 
Бюст на Тодор Измирлиев-Македончето, 1909 г.
Завършва образованието си като скулптор през 1896 г. и се завръща в България, където през 1899 г. започва да преподава в Държавното рисувателно училище в София (дн. Художествена академия) до 1903 г. През 1911 г. Марин Василев отново е назначен за редовен преподавател в училището, където работи до края на живота си. Като професор в Художествената академия създава едни от най-добрите представители на изобразителното пластично изкуство у нас.
Както Жеко Спиридонов, така и Марин Василев следва реалистичното направление в скулптурата, като увековечава българските национални герои от предосвободителната епоха в паметници и скулптурни фигури, релефи и бюстове.
Марин Василев създава бюстове на княгиня Мария Луиза, Христо Данов (1911), Джеймс Баучер (1923), Стоян Заимов (1929) и др., намиращи се днес в Националната галерия. Автор е на паметника на Васил Левски в Карлово, на Паметника на загиналите за свободата на България свищовци в Свищов, на бюста на Георги Измирлиев-Македончето в Горна Оряховица и много други.
Участва като скулптор-декоратор в украсата на много сгради, които се строят по време на неговото завръщане в България. Участва в декоративното оформление на Военния клуб, Министерството на външната търговия, Държавна спестовна каса – София, на Мавзолея в Плевен и др.
Взема участие в изложби на Съюза на южнославянските художници „Лада” в Белград, София, Париж, Лиеж, Венеция, Берлин и Прага.
Марин Василев умира на 14 декември 1931 г. по време на занятия в Художествената академия.
Източници:
Бояджиева-Йончева, Дона Колева. Марин Василев : Монографичен очерк / Дона Бояджиева-Йончева. – София : Бълг. худож., 1958. – 31 с. : с репрод., 12 л. репрод. ; 25 см. – (Библиотека Нашето наследство ; N11)
Ефтимов, Деян. Шуменски художници – ярко присъствие в националната ни култура : (Посвещава се на 140 години от рождението на скулпторите Жеко Спиридонов и Марин Василев) / Деян Ефтимов. // Шумен и шуменци в националната история : Материали от Национална научна конференция, Шумен, 10-11 май 2007 г. по случай 150 години музейно дело в Шумен / Ред. колегия: Проф. д-р Румяна Радкова и др. – В. Търново, 2009, с. 248-253 : със сн.
Марин Василев : (1867 – 1931). // Маринска, Ружа Лазарова. Имена в българското изкуство от Шумен / Ружа Маринска. – Шумен, 2021, с. 20-29.