Ради Железов Гьокчеренлиев – Първият кмет на Шумен след Освобождението

Роден през 1813 г. в семейство на овчари. Родът му е от Подвис (Карнобатско). Баща му се заселва в Шумен по време на Руско-турската война през 1812 г. Ради Железов учи в Шумен, след което постъпва като дякон при шуменския владика (грък). През 1845 г. заминава за Битоля, но скоро захвърля расото и заминава за Сърбия. През 40-те години е килиен учител в Шумен, а през 50-те е учител по църковно пеене в класното девическо училище в града.

Църковен певец. Живее и работи в Шумен, където открива първата фабрика за бира и за житна ракия. Проявява се като запален родолюбец – читалищен и училищен настоятел.

Умира на преклонна възраст през 1887 г.

През 1878 г. става първият кмет на Шумен. За своето 5-6 месечно управление се запомня с това, че събаря мелниците, намиращи се по протежението на р. Поройна, с което започва хигиенизирането на града. Това е първата реформа, която провежда. Идеята му е да изчисти града от „вонята и мръсотията”, носеща се от р. Поройна. По негово нареждане, подкрепян от своите млади помощници, за един ден се събарят двата бента на реката. За кратко време се премахват всички воденици, намиращи се от единия до другия край на града. А те – десетина на брой, носят големи приходи на собствениците си, но и големи зарази за града. Срещу тази реформа, твърде смела за времето си, собствениците остро протестират. Те претендират за вреди и загуби по 20 000 златни лева за воденица. В тази връзка собствениците правят оплакване до окръжния началник капитан Недзвитски. Писмените обяснения, дадени срещу това оплакване от кмета, са твърде неясни и неточни, и затова Недзвитски слага своята резолюция с думите: „Не утверждаю”. Но младите помощници на кмета извършват грубо, но смело действие – на протокола върху думата НЕ някой капва мастило и резолюцията на окръжния началник остава само с „утверждаю”. По този начин първата реформа на първия кмет на Шумен завършва с успех.

Спомени на Жечо Павлев за Ради Гьокчеренлиев :

„Ради Железов Гьокчеренли не само като първи кмет на Шумен, но и като човек с известно име и като реформатор с решителност, заслужава да бъде по-добре опознат от днешните поколения. И ето защо аз намирам за нужно да се спра повече, както върху неговата личност, така също и по неговата, макар и кратка дейност като управител на Шуменската община.

Бащата на Ради Железов – Желез Недялков се заселил в Шумен по време на руско-турската война от 1808 – 1812 г. от с. Подвиз – по турски Гьокчерен, Карнобатско. Според братовия син на Ради, последния е учил в Шумен с успех и на млади години постъпил за дякон при шуменския владика – грък. Към 1845 г. дякон Ради напуснал Шумен заедно с владиката, който бил преместен за такъв в Битоля, Македония. В това чуждо за него място, младия дякон не можал да стои дълго време . Веднъж той излязъл по селата на епархията да събира владищина. В едно село той съзрял една стройна и красива мома, македонка. Влюбва се в нея и след известно време, като хвърля расото, се изселва със своята далеч зад граница, в свободна Сърбия, къдет осе установява да живее в гр. Алексинац, докато търсенето му от властта  се позабравя и впоследствие след няколко години, се завръща в Шумен. Тук, в родния си град, свободния и предприемчив младеж се залавя за работа. Той бил певец в Долномахлянската черква. Купил хубаво място за градина, която урежда доста умело и открива хубаво кафене и едновременно се залавя за ново предприятие – произвеждане на бира. Радевата градина и Радевата фабрика за бира стават всеизвестни не само в цял град, но и в цялата околност. Както преди Освобождението, така и след войната градината на дядо Ради, като единствената добре уредена градска градина, станала любимо място за развлечение, особено празничен ден за гражданството и Радевата бира се консумираше и поглъщаше след войната до 1880 – 1881 г., когато се построи по-модерната фабрика за бира на „Шуменското пивоварно дружество” на „Кьошковете”, а малко след това и „Долната фабрика”, тази в съседство с Радевата градина, на мястото на старата салхана (кланница) на едно дружество начело с неговия по-голям син Антон Радев, но която също скоро трябваше да спре своята работа. Впоследствие част от нейната постройка днес служи за помещение на фабриката за пастели на „Павел Байнов и С-ие”.

Дядо Ради умря на преклонна възраст. В околността на неговата стара къща, до днешния Втори полицейски участък, неговото име се чува и ще се чува. Чешмата, която днес е преместена на отстрещната страна на улицата до неговата къща, преди време, построена до самия дувар, откъм пътя на къщата му за околното градско население е известна под названието ”Гьокчеренлиевата чешма”. Освен това за дядо Ради, който е бил и училищен настоятел през 1864 г. когато Илия Блъсков е учителствал като взаимноучител в училището при долномахлянската черква, Блъсков нарича „Един добър училищен настоятел” и му посвещава „отдел II” на неговия юбилеен сборник на долното читалище „Напредък”.

8