Рафаил Попов – основател на българската предистория

Един от пионерите на музейното дело в Шумен и Шуменския край е роден на 14 август 1876 г. в гр. В. Търново. Рафаил Попов завършва специалността „Естествена история” във Висшето училище в София през 1901 г. Още през студентските си години започва да изследва пещерите у нас. Прави системни разкопки и изследвания на Търновските пещери, Дряновските, при Карлуково, Ловеч и др.

Естественик, археолог, историк, палеонтолог, родоначалник на българската праисторическа наука и спелеология.

През периода 1901-1909 г. е учител в Педагогическото мъжко училище в гр. Шумен: „Този край ми беше непознат. Естествено, първата ми грижа трябваше да бъде да се запозная с близката и по-далечна околност на града. Първият излет, който направих с учениците беше на платото до Пивовара. Тук учениците ми посочиха пещерите при Крумовите порти и мястото на пещерата Зандана…” (в. „Шуменско слово”, 28.09.1940 г.)

През този „шуменски” период на дейността си (1901-1909), съчетавайки най-добрите качества на учителя педагог и музейния работник по призвание, Рафаил Попов на базата на проучванията си на Мадара и околностите на Шумен, съумява да създаде едно от първите у нас археологически дружества (1902 г.) и първата експозиция на Окръжния дружествен музей, открита на 29 юни 1904 г.: „Сега се роди у мене идеята да се образува в гр. Шумен едно археологическо дружество и с общи усилия да се почне събирането на старините и да се уреди една макар и скромна археологическа сбирка. ….През зимата на 1902 г. поканихме в училището следните лица: началника на гарнизона полковник Д. Караджов, д-р Петър Кърджиев, Минчо Кривошийков, Харалан Ангелов, майор Ст. Карастоянов и няколко учители. Показах им събрания материал, казах няколко думи за значението на едно археологическо дружество и музей в един такъв край, богат със старини, какъвто е Шуменският.” (в. „Шуменско слово”, 28.09.1940 г.)

„…Музеят се обяви за открит и всека среда и събота следобед и неделя пред обед беше открит за посетители. Още първите дни залича интереса към тази нова културна придобивка за града. А с това се засили и интересът към старините. Всеки, който имаше в дома си стари вещи, книги, оръжия, монети и др. с готовност ги предлагаше. Интересни старини и етнографски материали можах да събера срещу незначителни суми от бит пазар, дето пазарен ден се изнасяха за продан. „По този начин в Шумен се положи основата на скромен музей, роден, бих казал, от Мадара и който музей моите заместници развиха, и дано Бог помогне да се сдобие с собствено здание и да нарастне още повече и да служи за огнище на просвета, да буди любов към миналото, към историческата наука – най-добрия учител за народите.” (в. „Шуменско слово”, 28.09.1940 г.)

След уреждането на музея в Шумен и създадената сбирка по естествена история и праистория в Мъжкото педагогическо училище, несъмнен е приносът на утвърдения вече учен за уреждането в Мадара на три експозиции – през 1924 г. в сградата на местното начално училище, през 1935 г. в специално построеното каменно здание на подстъпа към Мадарския конник и през 1939 г., когато посочените два музея се сливат и новият музей „Под конника” се оказва притежател на над 2000 ценности във фонда и експозиционната си зала. А на този музей Р. Попов гледа като на естествен център на бъдещия Народен исторически парк музей, което се вижда от разработения още през 1924-1929 г. и обогатяван по-късно, идеен комплексен план за създаване на паркове музеи в Плиска, Мадара, Велики Преслав и Велико Търново. Според документи от личния архив на Рафаил Попов, известният учен планира създаването на т. нар. народни исторически паркове. В архива му се пази и план за „Парк Цар Борис III”.

Рафаил Попов нарича в своя проект парковете около Мадара, Преслав, Плиска и Търново „народни исторически паркове”, „народни археологически паркове”. Документите за паркове на Р. Попов подсказват за мащабното му и модерно мислене. То е съпроводено с реална дейност на учен с утвърден авторитет, за когото д-р Иван Буреш – биограф на Р. Попов, казва: „Рафаил не проглуши света със своите намерения и със своите идеи. Той със скромност, но упорито пристъпи към тяхното осъществяване…”.

В края на плана, Рафаил Попов заявява основната си цел – „Да се поддържат, закрепват и държат в ред неподвижните старини и когато посетителите от детето до старика обходят парка и музея и разгледат старините, непринудено да се запознаят с историческото минало на този край и черпят от него поука, а чужденците, които ежегодно посещават Мадара да си отидат с убеждението, че България е страна, която тачи паметниците на своето минало, обича това минало, живее с него и черпи поука от него, а такава страна трябва да има по-завидна участ.” Рафаил Попов е и основател и пръв уредник на Праисторическия отдел към Народния археологически музей – София (1909-1929), негов директор (1929-1938). Поставя началото на дългогодишните археологически проучвания в Мадара, която нарича „Българската Троя”. Разкопките в Шуменския край му спечелват славата на патриарх на българската праисторическа наука. През 1902-1909 г. прави проучвания в Голямата и малката пещери в Мадара и по протежение на Мадарска поток, на Коджадерменската и Салмановските могили, на Шуменското плато и в чертите на Шумен, в землищата на с. Войвода, с. Риш, с. Марково и др. През м. ноември 1905 г. открива Чаталарската колона – епиграфски паметник от времето на управление на хан Омуртаг през 9 век. „В една от нивите на братята Сава, Коста и Петър Радушеви в с. Крумово /тогава с. Чаталар/ имало заровени три колони, от които едната стърчи с единия си край навън. В другата нива имало основи на една сграда, която пречела при дълбока оран и често пъти от това място са вадили мраморни плочи… Надписът върху тази колона обърна вниманието на мнозина наши и чужди учени. Той хвърли известна светлина върху историята от времето на Омуртаг. С големи усилия двете части от колоната бяха пренесени до гара Крумово, а оттам до гара Шумен. Няколко дни след това, по нареждане на Министерството на просвещението, тя биде изпратена в Народния музей в София, дето сега се пази”.

В периода 1924-1935 г. Рафаил Попов е главен ръководител на разкопките в Мадара с участието на специалисти към Народния музей – София, Софийския университет и на местните дейци Иван Моллов, Юрдан Господинов и Карел Шкорпил.

Автор е на над 200 труда, като около 35 монографии и статии са посветени на обекти в Шуменския край. Директор на Народния музей – София (1929-1938 г.), секретар и действителен член на Българския археологически институт (1920-1940 г.). Редовен член на РАИК (Руски археологически институт в Константинопол) от 1911 г. Дописен член на БАН (Българска академия на науките) от 1937 г., доцент и професор в Софийския университет през 1925-1938 г., член на институти и дружества във Виена, Кан, Берлин и Будапеща, почетен член на археологическите дружества в Шуменския край.

Стилиян Чилингиров за Рафаил Попов: „…Той така беше се сродил с него (Шумен), че сам се сметаше повече шуменец, отколкото търновец. Пък и шуменци го сметаха като свой. Те надали са обичали.другиго така както обичаха него. И аз смело бих могъл да кажа, че в негово лице те загубиха един от най-достойните си съграждани. Видех се с Рафаил Попов нещо месец преди неочакваната му смърт. Първата ни дума беше пак за Шумен. И последната помежду ни”.

Рафаил Попов умира на 15 август 1940 г. в София.

24