Старият турски затвор в Шумен

След Руско-турската война през 1773 г., Османската империя превръща Шумен в крепост с първостепенно значение. Реформите на султан Селим дават възможност в града да се построят много казарми, складове, военни учреждения. Град Шумен с благоприятното си в стратегическо отношение местоположение, обграден от трите страни с височини, средище на голям гарнизон по това време, заема централно място в отбранителната система на четириъгълника Силистра – Русе – Шумен – Варна, на която се възлага обезопасяването на Североизточна България срещу настъплението на русите южно от р. Дунав. В периода, когато Шумен е превърнат в обширна крепост – лагер, огромните казармени сгради допринасят много за оформяне на архитектурния облик на града, който придобива своеобразна внушителност с казармените си комплекси.

Модерната за времето си, пехотна казарма Пияде къшлъсъ, направена по европейски тип за нуждите на големия турски гарнизон, е строена през 1826 г. Строежът на целия комплекс от сгради е завършен през 1834 г. Проектите на казармата са разработени от френски и полски инженери. В книгата си ”Пиян баща убиец на децата си”, Илия Р. Блъсков пише: „ В годината 1826-та, когато турският по-умен султан Махмуд сполучи да изтреби докрай еничарите, когато в турско захващаха да се въвеждат нови уредби за преобразование на царщината, тогава захванаха да се правят в по-главните градове царски къшли за ново натъкмяваната войска. Тогава покачи да се прави и голямата шуменска къшла, наречена „Пияде къшласъ”… По това време се заправи къшлата в Шумен, разбира се трябвало е много работници, зато се събираха отвред хора, кое с пари, кое без пари, дори и от най-отдалечените места като от Силистренско, Рушчушко, оттатък Балкана до Едирне и другаде – едни да работят, други да носят камъни, киреч, дървета и други…” Ясно е, че строежът на казармения комплекс е изпълнен предимно от външни майстори-зидари, но дали изграждането на отделните постройки се случва по предварителен план и под чие ръководство, остава неясно.

Казармените постройки на Пияде къшлъсъ са ансамбъл от сгради, затварящи четириъгълен двор с входове от север и югоизток. С важна роля за отбраната, тъй като са разположени в югоизточния ъгъл на крепостната сграда и представляват силен опорен пункт в тила й. През 1834-35 г. турското командване е принудено да превърне готовата западна част от строящите се казарми в затвор. През него са минали хиляди българи, между които и бележитите наши революционери Г. С. Раковски и П. Волов, а по-късно и много политически затворници.

Известно е, че Г. С. Раковски, работейки като преводач в турската армия, бива заподозрян в шпионаж в полза на Русия и през 1853 г. е арестуван и хвърлен в затвора. На 13 ян. 1875 г. са задържани П. Волов и участниците в т. нар. „Френска сватба”, а също и около 250-300 души участници в Шуменското въстание през септември 1875 г. След Освобождението, българската буржоазия се възползва от затвора. Отначало той е използван за затваряне на криминални, а по-късно и на политически затворници. В него изтърпяват присъдите си министрите, виновни за Първата национална катастрофа, през 1923 г. – участниците в контрапреврата и Септемврийското въстание. Оттогава Шуменският затвор е един от най-страшните затвори на България.

В пресата от това време излизат множество публикации, свързани с режима в затвора, оправдано известен като „Шуменската бастилия”. Лоша храна, никаква хигиена, множество заболели затворници без медицинско наблюдение, побоища и смърт.

„Може без преувеличение да се каже, че от всички затвори, в които съм лежал, старият Шуменски затвор е най-нехигиеничен. Стар турски конак с дебели каменни стени, с недостатъчна светлина и чист въздух, с помещения близо един метър под нивото на двора, с постоянна миризма на клозетите, малък двор от калдъръм без нито една тревица – това беше нашата нова „квартира”. Спяхме на нарове, натъпкани по 30-40 души в помещение. Това бяха обективните условия в затвора.” (Спомени на Мишо Николов, описани в книгата „В стени от бетон и желязо”, София, 1984 г. с. 66)

Първата жена в България, обесена от фашистите на 14 август 1942 г. в  Шуменския затвор, е Мара Тасева – секретар на околийския комитет на БКП в гр. Попово. Обесени са още и Димитър Митев, Димитър Бурков, Цонко Колев и др.

На 8 срещу 9 септември разбунтувалото се срещу фашистката власт шуменско население, освобождава всички политически затворници от „Шуменската бастилия”.

През 1959 г. затворът, който е бил разположен на територията на сегашния Факултет „Артилерия, ПВО и КИС” – Шумен е съборен. На мястото, където той се е намирал, през 1962 г. е създаден парк с издигнат паметник в чест на загиналите за национално освобождение на България.

• 

• 

• 

• 

31