Арменската Апостолическа църква е една от най-древните християнски църкви. Наречена е апостолическа, защото християнството е пренесено в Армения от апостолите на Исус Христос – Тадей и Вартоломей. Армения е държава, която през 301 г. приема християнството като държавна религия.
Църквата „Сурп Аствадзадзин” („Св. Богородица”) в Шумен е една от водещите от общо дванайсет действащи арменски църкви в България. Намира се в арменската махала. Изградена е върху останките на стара дървена постройка, която е опожарена по време на Руско-турската война от 1828 – 1829 г. Така на нейно място, през следващите години с общи усилия и дарения, арменците от града построяват новата голяма каменна сграда на църквата. От надписа над входа се вижда датата на построяването ѝ – 25 октомври 1834 г.
За съществуването на арменската църква „Сурп Аствадзадзин” („Св. Богородица”) в Шумен има доста ранни сведения. Още през 1804 г. отец Хугас Инджеджиян пише, че арменската колония в Шумен има своя църква, а в „Политическа география” от 1851 г. на отец Х. Алишан четем: „Шуменските арменци са 150 семейства и имат една църква с училище”. Запазените документи свидетелстват, че още през 1759 г. в Шумен, като първи свещеник в скромната дървена арменска църквичка „Св. Богородица” се ръкополага отец Таниел.
Шуменската църква „Сурп Аствадзадзин” („Св. Богородица”) не е строена в типичен арменски стил. В днешния си вид тя представлява еднокорабна базилика, без вътрешни подпорни колони. Има голямо предверие и островърха камбанария, подарена от арменеца Хага Чоглу още през 1834 г. Таванът на църквата е сводест, направен от дървен материал. Прозорците също са сводести, разположени от северната и южната страна на храма. Олтарът е открит, издигнат върху каменен подиум, облицован с дебели мраморни плочи. На централния олтар е поставена иконата на Св. Богородица с Младенеца. На олтарната стена има надпис: „Поискайте и ще ви се даде”. Много от иконите са от XIX в. и са подарени от богомолци. Тук се намира и иконата на църковните покровители св. Каприел и Микаел. За празник на църквата е обявен денят на „Св. Богородица”.
Над входната врата на храма е вградена каменна плоча с надпис на арменски език: „Аз съм врата, който влезе чрез мен ще има вечен живот”. В двора му има множество надгробни плочи, върху които се четат имената на местни дарители и първенци от миналите два века. Най-ранната от тях е от 1757 г.
През 1928 г. по време на голямото земетресение, по стените на църквата се получават пукнатини и частични срутвания. Тогава тя е възстановена с помощта на благодетеля Мурад Мьотемедян, роден в Шумен, но живеещ в Египет. В близост до централния ѝ вход има поставена плоча с описание на благородния жест.
По-късно през 2001 г. църквата отново е ремонтирана и обновена с нова камбанария. През 2005 г. в двора ѝ е открит паметник (хачкар), посветен на геноцида над арменския народ.
Службите през последните години се извършват от свещеници и висши духовници, някои от които идват от други градове на България.
За шуменските арменци църквата винаги е била свято място, превърнала се е в стожер за съхранение на арменската общност в града.
През 1975 г. е обявена за паметник на културата.
Източници:
Възрожденски черкви в Шумен и Шуменско : [Изследване] : Арх и арт, 2001, с. 43-57 : със сн.
Люлка на древна култура : Музеи и паметници на културата в Шумен и Шуменски окръг / Б. Хараланова и др. – София : Септември, 1979, с. 39-41 : със сн.
Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство в Североизточна България : XV – XX век / Състав. Любомир Миков; Науч. ред. Иванка Гергова, Любомир Миков; Ред. Регина Митева : Акад. изд. М. Дринов, 2006, с. 73-74.