Махалите на Стария Шумен

Интересни, разнообразни, но и противоречиви са описанията, които се отнасят до панорамата на града, махалите, къщите, обществените сгради и т.н. Противоречията в описанията се дължат преди всичко на различните гледни точки. Но в описанията, дадени в различни източници, навсякъде е видно, че Шумен е правел много добро впечатление с общия си изглед, с живописното разположение на къщите по махали, с обществените си постройки и др. В една полска енциклопедия от 1867 г. намираме следното: “Много от минаретата и централната джамия са построени във византийски стил и украсяват града, а няколко великолепни сгради, построени на възвишенията, заобиколени с градини, правят необикновено впечатление.”

Шандор Вереш – унгарски емигрант, описва гледката към града сдържано: “Под нас се разстилаше Шумла с шарените керемидени покриви на къщите си, сред които тук-там се издигаха снежнобелите стройни кули на турските джамии с лъскави конуси.”

От Дьо Бокаж научаваме, че през 1828 г. в града са обособени 27 махали, като съобщава имената им с кратки обяснения за техния произход. Вижда се, че те са свързани с някаква забележителност на съответната територия или с нещо друго характерно, например: Ермен махлеси /Арменска махала/, Чомлекчи махалеси /Грънчарски квартал/, Клисе махлеси /Църковен квартал/ и много други.

Мюсюлмани и християни живеят отделно, в свои махали. В регистър от 1676 г. са описани 10 махали в Шумен. В началото на 19 век махалите вече са 27. Удвоен е броят им през Освободителната война.

Българите заемат няколко махали – Равна, Варош, Черковна, Долупунар, Стража, Костова махала, Дюлгерска и Чифлик.

Равна махала заема северозападната част на Шумен. Тя е кореняшка, основана от местни българи в доосманско време. Преданието разказва, че през турско време българите от махалата се изселват в Провадийско и там основават ново поселище, което наричат село Равна. Това се потвърждава и от друго предание, излязло от самото село.

Варош – С маджарския термин „варош”, турците наричат онази част на града, която е заселена с българи. По брой на жителите, тази махала е най-малка. През 1665 г. в нея са посочени 43 ханета (къщи). Граничи с махалите Чукур и Зир. Проучванията сочат, че през 18 век западният край на Вароша е на около 150 – 200 м западно от днешния паметник на Панайот Волов на пл. „Оборище”. Г. Джумалиев записва: „Още през 18 век бакърджийските дюкяни били установени в долния край на Варош махала, където постепенно се образувала отделна казанджийска чаршия; От втората половина на 18 век нататък „се оформила и т.нар. манифактурджийска чаршия с 10-12 дюкяна в южния край на Варош махала.” Махала Варош се развива по двата бряга на реката. Към нея принадлежи църквата „Свето Възнесение”. Върху картата на Шумен от 1810 г. не е отбелязана махалата Варош. Нейната територия е включена в състава на Клисе махалеси, т.е. Черковна махала. Сведенията за шуменския Варош са оскъдни и това име е почти забравено. Какво означава терминът варош? Отнесен към средновековния балкански град Варош означава предградие. В следващите векове обаче еднозначен отговор не се намира. До началото на 19 век съществуват следните варианти: 1. За означаване на целокупна общност на православните жители. В официалните османски документи терминът се налага през 17 век. За отделни християни, за група от тях или за всички се означава, че са от Вароша на града или от определена махала на същия Варош; 2. За отделни селища с преобладаващо мюсюлманско население, Варошът често е име на християнската махала или на квартал, в който обособено живеят християните; 3. Без да престава да се свързва с християнското население, терминът Варош се употребява за означаване на старата част на града, независимо от религията на населяващите я жители. Кога възниква махалата Варош? Пак Джумалиев категорично заявява: „Този квартал е един от най-старите в града, заселен преди турското завоевание.” Местоположението на Вароша в Шумен показва, че възникването на поселението не може да бъде обвързано с крепостта на платото, т.е. Варошът в Шумен не е подградие на Шуменската крепост. Заселванията на Вароша стоят във връзка със селището, което се намира в чертите на съвременния град. Варошите били кореняци. Живеели под Клисе баир, в източните покрайнини на турския град, около един параклис.

Известно е, че в началния период на нашествието османските турци се нуждаят главно от сигурността на укрепените градски ядра и от жилищни сгради и квартали. Там се разполагат първите турски махали, които използват заварените структури на Второто българско царство.

Черковна махала – най-голямата българска махала в миналото. Името си носи от горната църква. Турците я наричат Кениса или Клисе махалеси. Тази махала е като разширение на Варош в източна посока. Застроена от двете страни на Боклуджа дере, обхваща чаршията Араста и стига до Костова махала на изток. Носила и името Горна махала, а църквата „Възнесение” – „Горномахлянска”. Тукашните жители „горномахлянци” били обособени, също като долномахлянците, в своя енория. В Черковна махала в миналото живеели едрите търговци и заможни еснафи. От тази махала произхождали най-известните шуменски фамилии, начело на българската община, уреждали се религиозните дела, училищата и гражданското управление на шуменци през турско време.

Жителите на Черковна махала поддържали най-утвърдените училища през епохата на Възраждането. Църквата им е богата и уредена – притежава много имоти, поддържа училищата. Подновявана е няколко пъти с дарения на еснафите. В този си вид тя стои запазена от 1829 г. В гробището около нея погребват ктитори и свещеници, заслужили граждани и първенци.

Долупунар махалеси – турско название, значещо Пълнокладенчова. Махалата е застроена около чешма на пълноводен извор /тур. Бунар/. Източниците и изследванията сочат махалата като българска. Разположена е под Клисе баир, до Вароша. Първите българи започват да се заселват тук около 18 век. Закупуват турски къщи или строят нови. Най-хубавата къща в тази махала била Дюкмеджиевата. Жителите на тази махала са занаятчийски работници и занаятчии и отчасти търговци. Не са имали църква и училище.

Стража махала – често се среща и турската форма „Истража махалеси”. Махалата е преселническа. Основана е около началото на 19 век от българи пришълци из околните села и главно бежанци от с. Стража. Стража махала е една от малкото чисто български махали, която се обособява в етнически пъстрия по това време Шумен. Създаването на махалата е тясно свързано със съдбата на несъществуващото днес село Стража, което се намирало на около 4 км северно от гр. Шумен. Село Стража е било войнуганско селище, населението на което имало задължението да пази северната страна на Шуменската крепост. В турско време върху намиращия се до селото баир е имало постоянна стража, която наблюдавала влизащите и излизащи от града. Оттук остава името Стража за баира, за селото, за протичащата река – Стражка река. Събития, свързани със заселването на черкези в селото, принуждават селяните от с. Стража да потърсят закрила в намиращия се близо град Шумен. Започват да се заселват в свободната северна покрайнина на града като съвсем естествено компактната маса бежанци от с. Стража дава името на новата махала – Стража махала.

След Освобождението с прииждането на заселници и от другите околни села, Страженската махала се разраства. В периода около Кримската война Стража махала е обособена като административна единица със свой печат и кмет. През 70-те години на 19 век в махалата има около 120 къщи с около 1000 души население, което е почти изцяло българско. В махалата няма църква. В това отношение тя влизала в енорията на горномахлянската църква „Св. Възнесение”.

Махленско училище е „Петър Димовото” училище, наричано така по името на търговеца Петър Димов, с чиито средства е построено.

Страженци се препитават главно от земеделие и овчарство, което определя селския облик на махалата дълго време след създаването ѝ. Като крайна махала на града, в Стража махала се развиват тухларството и градинарството. По-младото население започва постепенно да се занимава със занаятчийство. След 30-те години на 20 век, страженци по-осезаемо се отварят към градския модел на живот и постепенно се претопяват в него.

Днес Стража махала вече не съществува, а името ѝ се помни само от малцина шуменци-кореняци.

Костова махала – среща се и като Коста махалеси. Махалата е преселническа. Основана е от българи през втората половина на 18 век в източните покрайнини на града. Разрастването на махалата става бързо и непрекъснато в продължение на повече от столетие с населяването ѝ на пришълци от околните села. От регистър за 1866-1867 г. става ясно, че жителите на Костова махала били все българи – занаятчии, отчасти търговци и влиятелни еснафи.

Българите от Костова махала имат църква, строена през 1857 г. на мястото на параклис и гробище от незапомнени времена. Църквата е построена изцяло със средства от дарения на еснафи. В махалата има и взаимно училище и читалище. Има информация и за старо килийно училище на ул. „Килийна”, наричана преди ул. „Сборяна”, тъй като на нея се провеждали сборовете.

Костова махала и нейното продължение на изток /Овчарска махала/ били назовани с общото име Долна махала, а жителите ѝ – долномахленци.

Дюлгерска махала – преселническа махала, образувана около 30-те години на 19 век. Началото ѝ е поставено от няколко къщи покрай стария път за Силистра, бившата „Дюлгерска” улица или „Дюлгер сокак”. Основателите на махалата са българи преселници. Между тях е имало няколко къщи на италианци – каменоделци, оттам и името на махалата. Тук е и родната къща на В. Друмев.

Чифлик махалеси – преселническа махала, основана е в началото на 19 век от предимно българи балканджии. Знае се за съществуването на две махали – Долен и Горен чифлик и за една улица, наречена „Чифлик сокагъ” /дн. ул. „Пиротска”/.

Жителите на тази махала били повече земеделци и по-малко занаятчии. Причислявали се към енорията на Костовата махала.

Преди Освобождението повечето от махалите са турски, разположени в западната, високата част на града. Твърди се, че градът се дели на горен и долен. Турците заемали първия, а раите – немюсюлмани – втория.

Ески махлеси, наричана също и Староджамийска. Смята се за първата мохамеданска колония на града. Застроена е под Еврейската махала, около старата джамия, оттам и името на махалата. До джамията е най-уреденото духовно училище – медресе. А в гробището около нея били погребвани най-заслужилите мохамедани.

Теке махалеси – Старинна махала, основана от турци – колонисти в западните покрайнини на града, под планината. Застроена при текето Гелбери султан, което е дало името на махалата: Гелбери султан махалеси. Около самото теке е било и махленското гробище.

Орта махале – съставена от няколко къщи между Бит пазар и Староджамийската – Ески махале, почти в средата на стария град. Оттам и името ѝ – Средищна, Централна махала. На централно място се издига и градската часовникова кула, с надпис от 1740 г. В основата ѝ е зазидана чешма, богато украсена с релефни орнаменти. До самата кула има джамия, наречена Орта джами.

Чомлекчи махалеси – махалата е много стара. Основана от турци-грънчари – оттам и името ѝ Грънчарска махала. Заема боаза Фатмеджик, под самата гора на Илчов баир, къща до къща сред дървета. Запазени са няколко старинни къщи, които преданието приписва на Руфат паша.

Дундар махалеси – чисто турска махала, заема южната част на града, над Бит пазар. Наречена е така по името на едноименна джамия – Дундар джамии – строена от някой си Дундар паша. Махалата е малка, добре уредена, със спретнати къщи, калдъръмени улици и пълноводни чешми. Училището е построено до джамията.

Кадъ махалеси – позиционирана от двете страни на Боклуджа дере, между чаршията Бин пазар и Долупунар махалеси. Името ѝ вероятно е свързано с малка дървена джамия под Сарай баир.

Солак Синан махалеси – заема частта на града, която е построена на склона под Арменската махала, до Боклуджа дере при Бит пазар. Жителите ѝ са турци. Спомената е за първи път в източник от 1671 г. и носи името на джамия, строена от някой си Синан Солак. В тази махала се намира Томбул джамия, строена с дарение на Халил Шериф паша през1744 г.

Сунтур хамам махалеси – състои се от няколко къщи около банята Сунтур хамам, строена през втората половина на 17 век. До банята се намира безистен, като покрит пазар, строен вероятно към края на 16 век. В него по-едрите търговци държат стоката си. Превърнат в хан под името „Деве хан”, а след това там се настаняват няколко занаятчийски дюкяна на българи и арменци. По-късно, вероятно около 1820 г. се използва за оръжеен склад на турците.

Сарай махалеси – най-хубавата турска махала в миналото. Построена е на Сарай баир. В нея се намирала резиденцията на пашата – Паша капусу, по-късно – конакът на каймакамина. В Сарай махалеси се издигат къщите на богатите мюсюлмани – високи, с чардаци отпред. Най-оживената улица „Йени сарай джадеси” е чаршийска, с добре уредени търговски и занаятчийски дюкяни, държани от българи, арменци и турци.

Ючпунар махалеси – разположена е в западната част на града, под височината между Арменската махала и махалата Хаджи пири. Има една чешма, наречена „Юч пунар”, т.е. Трикладенчова, а до нея малка дървена джамия със същото име откъдето и названието на махалата.

Къллек махалеси – известна и като „Кълнек” или „Кала махалеси”. Предполага се, че произлиза от арабската дума ”кале”, която в превод означава ”крепост”, ”цитадела”. Тази махала заема високата западна част на града, разположена на широка местност, голяма, със старинни, почти еднакви и не много спретнати турски къщи и криви, тесни улички. Населението в махалата е предимно мюсюлманско – турци и татари.

Мангалак махалеси – в миналото е представлявала бедна турска махала, съставена от няколко къщи в покрайнините на Къллек махалеси, с малка джамия и една „голяма и хубава улица – Мангалак йолу”.

Чафте хамам махалеси – стара турска махала, намираща се на Къллек откъм запад. Има джамия и чешма срещу нея. Жителите на махалата били все турци – земеделци.

Шабан бей махлеси – в източника от 1676 г. за разхвърлянето на извънредните налози се вижда тази махала записана с още една Махале – и Шабан Кълъка. Името на тази махала се среща и в турски документи от 19 век. Предполага се, че махалата е била мюсюлманска и побира няколко къщи около джамията Шабан бей. При нея е имало и малко духовно училище. В същия източник е упомената и друга джамия – Кара Шабан джами-и.

Козлук махлеси – една от най-гъсто населените турски махали през 18 век. Заема горната част на града, под Илчов баир, на сенчесто и усойно място. Три джамии, една баня и няколко чешми е имало в махалата. По-забележителни от чешмите са Дирекли чешме и Куршун чешмеси. Последната има надпис от 1774 г. Мюсюлманите от махалата поддържат едно обширно гробище – Козлук мезарлъгъ.

Хаджи Пири махалеси – предполага се, че махалата е турска. Местоположението ѝ е източно от Козлук махалеси, под Илчов баир. Има сведения, че вероятно е съставена от две части – горна и долна. Приела е името вероятно на някой бележит мюсюлманин – хаджи Пири.

Арабчова махала – съставена от няколко къщи от махалата Хаджи Пири или от Козлук махалеси. Знае се, че названието ѝ е свързано с някой си джерах Араб, навярно лекар хирург от турски гарнизон. По-възрастното население в по-ново време продължава да нарича ул. „Д. Войников” с името „Арабчова улица”, а училището – „Арабчово”.

Пилич махалеси – стара турска махала. Намира се на Къллек, откъм запад, под Рамазан баир. Има махалянска джамия със същото име – Пилич джами-и, свързна с името на някой си хаджи Пилич. Предполага се, че е строена със средства на същия. Жителите на махалата са предимно турци земеделци.

Хаджи Абдулах махалеси – данните за нея са оскъдни. Заема няколко къщи на Кошу йолу, в долната част на града. Предполага се, че името на махалата е свързано с името на бележит турчин – хаджи Абдуллах.

Шейх Синан махалеси – сведения за тази махала почти няма. Източниците сочат, че тя е била разположена североизточно, в покрайнините на града, срещу градската порта Казларова капсу.

Караач махалеси – малка махала, която се намира източно от Равна махала. Жителите са отново турци земеделци, живеещи в бедни къщи, пръснати сред големи дворове. В махалата се поддържат каменна джамия и първоначално училище. Местността по бърдото, източно от Караач махалеси, е заета от лозя и градини.

Папачу махалеси – това име е забравено отдавна. Навярно е другото име на Чехларската махала, построена на Клисе баир, над махалата Долупунар, в съседство с Караач махалеси.

Съществуват и други турски махали или част от махали от по няколко къщи, които често носят по две и повече имена: Али кундур махалеси, Вели ефенди махалеси, Ширсик махалеси и др. Данните за тях са оскъдни, противоречиви и несигурни.

Поотделно, в свои махали живеят арменците, евреите, татарите и циганите.

АРМЕНСКА МАХАЛА

Заема най-високата, западната част на града, под Чифутлук баир, близо до който се намира и първото арменско гробище. Основана е около 17 век от арменци колонисти. В началото на 19 век арменците се групират около сегашната арменска църква, местност, която по настоящем се нарича арменска махала. Църквата е построена през 1834 г. на мястото на друга, опожарена през Руско-турската война от 1828-1829 г. При Освобождението, махалата е наброявала вече 120-150 семейства. По това време, паралелно с българското население, и арменците се замогват икономически. При първото преброяване през 1881 г. арменците са 927 души. През втората половина на 19 в. арменската общност започва да води пълноценен културен живот. Наред с училищата, създават се самодейни хорови и театрални колективи, библиотеки. Издават се вестници. През 1880 г. в Шумен се създава първото дружество на любителите на театъра от младежите, завършили арменското народно училище. Тази група бива последвана от дружество „Арарад” на театралите, чиято дейност и живот продължава по-дълго.

През 1900 г. се основава благотворителното дружество на арменските жени, начело с г-жа Дирухи Язъджян, която с други просветени жени, работят за просвещаването на девойките.

ЕВРЕЙСКА МАХАЛА

В миналото турците я наричат Чифут махалеси, което в буквален превод означава „Кварталът на долните хора”. Заема западната част на града, под местността „Кьошковете”. Изследователят Минко Пенков пише за Еврейската махала: „Основана е от евреи неизвестно кога, но не по-рано от средата на 17 век.” Едно предание, което докъм края на 19 век и началото на 20 век трябва да е било все още живо сред по-възрастната част от шуменското еврейство, говори за първите еврейски заселници в града. Според него заселването на евреите в Шумен става към 1870 г. Дотогава не може да се говори за еврейско население в Шумен. Към тази дата един паша от Одрин бил назначен за военен управител на Шумен. Пристигнал в града с военното си подразделение, като води и лекар, който е евреин от Одрин. Лекарят се казвал Хаим Арон Ешкенази. Той помолил пашата да му разреши да доведе в Шумен няколко еврейски семейства от Одрин. Получил желаното разрешение, а с това и правото да основе еврейска община. По-късно и други евреи от Провадия, Разград и Видин се присъединяват към първите преселници. С разрешението на пашата еврейските семейства заживяват в няколко къщи, които се издигат сред голям двор с обща порта. Всяка вечер вратата се затваряла от съжителите. Така възниква еврейската махала в Шумен. Тя наподобява западноевропейското понятие за еврейски квартал, каквото е гетото, но в случая без да може да се влага онзи краен дискриминационен смисъл.

ТАТАРСКА МАХАЛА

Татарите се появяват по българските земи твърде рано. От 18 век отношенията между българите и татарите са променливи. По-късно, по време на турското робство, татарите периодично участват като съюзници във военните походи на турските султани, а през втората половина на 18 век, голям брой татари емигрират в Османската империя като се настаняват около Шумен – Върбица и Сливен – Ямбол, но за трайни масови заселвания все още не може да се говори. Това се случва след Кримската война.

Татарската махала в Шумен е разположена в северозападната част на града при Топхане, в местността „Чашка”, от двете страни на Енчова река. Основателите ѝ са татари колонисти.

Първата татарска колония е настанена тук през 1856 г., на левия бряг на реката и образува махалата „Меджидие”, наречена така в чест на султан Абдул Меджид. Нови бежанци, заселени през 1864 г., по време на султан Абдул Азиз, образуват махалата Азизие, на десния бряг на Енчовата река.

Шуменските татари имат своя джамия, строена през 1869 г. с дарение на Рифаат паша, оттам е и името ѝ, а до нея духовно училище – едно от най-уредените за времето си. Татарите полагат грижи и за няколко хубави чешми. От тях по-забележителна е джамийската и една наричана „Антолук”, която е и запазена. Гробището им е известно като Татар мезарлъгъ. Днес то не съществува.

ЦИГАНСКА МАХАЛА

„Ченгене махалеси” е турското название на циганската част „Витоша”, която заема най-високата западна покрайнина на града, над Арменската махала. Жителите ѝ са цигани мохамедани. Известни са като сръчни кошничари и талантливи музиканти и певци. Пред махалата отпред е имало каменна джамия, с надпис за строежа ѝ, извършен през 1773 г. от Абду Ризак, а до нея чешма с надпис от 1792 г.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

71