Author: kraeznanie2

Томбул джамия е забележителен паметник в Шумен, разположен в западната част на града. Джамията е една от най-големите мюсюлмански култови сгради на Балканския полуостров. Изградена е между 1740 и 1744 г. За това свидетелства надписът върху мраморна плоча, поставена над входа на молитвената зала. Сградата е известна още като Йени джамия, а също така и като Шериф Халил паша джамия, тъй като е построена с дарение на Шериф Халил паша, който заемал висока административна длъжност в Османската империя. В подкрепа на този факт са, преведените от М. Пенков, осем стиха на поета Ибрахим Намък, гравирани на мраморната плоча над входа на молитвената зала. В тях е посочено не само служебното положение на дарителя, но и това, че бил „помощник на служителя на възвишения религиозен закон” и се е занимавал с „важни верски държавни дела”.

Шериф Халил паша е родом от Шумен. Имал ислямско образование и бил включен в групата на поетите и учените около бележития велик везир Дамад Ибрахим.

За него има различни предания. В една легенда се разказва, че произхожда от Мадара. Бил буен юноша и баща му го изгонил с думите: „От тебе няма да стане човек”. След много години бащата бил доведен под стража в сарая при пашата. В него той познал сина си. „Е, станал ли е твоят син човек”, го запитал синът. „Паша си станал, но не и човек” – казал бащата, паднал от преумора и издъхнал. Тогава синът, за да го стигне с молитвите си към Аллах на оня свят, построил Томбул Джамия и още една, но по-малка в родното си село Мадара. Друга легенда разказва, че за да украси родния си град, Шериф паша решил да построи джамия, която по нищо не отстъпва на султанските в Истанбул.

Обикновено храмът е наричан Томбул джамия, заради купола си (от турски „tombul” – събран, дебел, топчест), т.е. издута, изпъкнала куполна джамия. Тя е дело на неизвестен български майстор. Изградена е от камък, пренесен от развалините на старите български столици Преслав, Плиска и Шуменска крепост. Някои от изследователите на джамията твърдят, че тя е модернизиран и преустроен по-стар мюсюлмански храм. Други смятат, че е изградена върху основите на християнска църква.

Унгарският пътешественик и изследовател Феликс Каниц пише за джамията: „Българите твърдят, че преди е била тяхна катедрала и че под мазилката се крие стара фрескова иконопис”. Съществуват и други факти за това: през 1999 г. при ремонт и пристрояване на източното едноетажно крило на сградата са открити надгробни християнски паметници. През 1905-1914 г. Рафаил Попов и Иван Моллов правят археологически проучвания в района западно от Томбул джамия и откриват данни за наличието на поселение от XII – XIV век на това място.

Храмът представлява комплекс от постройки, разположени в два двора. Централната сграда на джамията в основата на приземния си етаж има очертанието на квадрат, докато във втория етаж тази форма преминава в осмоъгълник и по-нагоре в окръжна основа, поддържаща купола покрит с оловни листа, а отвътре с формата на полусфера.

Молитвената сграда е централно-куполна с височина 25 м. Стените са изпъстрени с растителни орнаменти, геометрични фигури и арабски надписи. В повечето архитектурни форми преобладава модерният тогава турски барок. Залата поразява със своето великолепие и красота. Има 4 реда различни по големина и форма прозорци, като южните са остъклени с разноцветни стъкла.

Майсторът е постигнал чудесна акустика чрез вграждането на глинени гърнета. Вляво от джамията, в по-малък двор, се е помещавало началното училище. Вдясно е живописният аркаден двор, заобиколен от помещенията на медресето – духовното училище. Над него се издига библиотеката, съхранявала около 5 000 тома книги и ръкописи на арабски език, между които и ценен препис от „Географията” на арабския пътешественик Мохамед Ал-Идриси, сега съхранявана в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София.

Четиридесетметрово минаре отдалече напомня на посетителите за съществуването на тази красива архитектурна сграда. В средата на двора ѝ е разположен красив шадраван. Над входната врата на молитвената зала е поставена мраморната плоча, за която вече споменахме, с надпис на османотурски език, на която е упомената годината на строежа – 1744.

Изградена повече от десет века след епохата на Пророка Мохамед, Томбул джамия е средище на висока материална и духовна  мюсюлманска култура. Тя е не само великолепно архитектурно творение, но тя е и бележит исторически паметник, който разкрива значението на град Шумен през средата на XVIII век.

Роден в Калофер на 9 март 1818 г. Първоначално учи в родния си град, а впоследствие в Коручешме, Цариград. През 1836 г. е в Габрово, където постъпва в новооткритото училище. Негов учител там е Неофит Рилски. През 1837 г. Никола Бацаров се мести да учи в Соколския манастир при Неофит Бозвели. Там става монах с духовното име Йосиф.

През 1840 г. учителства в Калофер, а от 1841 г. до 1844 г. е дякон при Търновския митрополит Неофит. През същата 1844 г. е свещеник и игумен в Лясковския манастир. В периода 1848-1849 г., Бацаров отхвърля монашеството, за да стане търговец в Румъния и Русия. До 1858 г. живее в Мачин (дн. Румъния), където основава българско училище. Към неговите заслуги трябва да отнесем въвеждането на взаимоучителната метода и на българския език и богослужението в училището. По време на Кримската война е избран за съветник в градското управление и развива активна дейност по записването на българи доброволци. През лятото на 1856 г. Никола Бацаров се установява в Москва като член на специално определена българска делегация на церемония по официално коронясване на император Александър II.

В Шумен се установява през 1858 г., където е учител в девическото взаимно училище. Избран е за главен секретар на църковно-гражданската община в Шумен. Никола Бацаров води упорита борба срещу гръцкия владика Венеамин за издигане на народностния дух на българите и за извоюване на независима българска екзархия. Сътрудничи на „Цариградски вестник”, „Слово”, „Български книжици”, „Дунавски лебед”. Изиграва съществена роля за основаване на читалище „Напредък”. Изключителен ентусиаст, той става инициатор и на първото всенародно честване в Шумен на празника на Кирил и Методий – 11 май. В Шумен Бацаров поддържа близки отношения и с Добри Войников, когото подкрепя във всички негови инициативи в областта на просветното дело.

След 1866 г. Бацаров развива народополезна дейност като учител в градовете Варна, Русе, Провадия, с. Дивдядово и повторно в Шумен. Изключителни заслуги има за уреждане на Варненската църковно-училищна община. Съставя и Правилник за уреждане на църковните дела в епархията. След Освобождението е старши жандарм в Дивдядово – 1878 г., председател на градския съвет в Нови пазар, кмет на същия и мирови съдия (1879-1882 г.) В последствие се мести в столицата, където и умира.

Трудно може да се обхване всичко, което скромният възрожденски труженик прави за разпалването на българския дух в Шумен през едни от най-трудните и решителни години на възрожденската епоха. Добри Войников, общувайки всекидневно с Н. Бацаров, дава висока оценка за всеотдайната му и ревностна служба на ползу народу, посвещавайки му „Кратка българска история”. Бацаров подпомага Д. Войников в издаването на учебника на „свое иждивение”, ясно осъзнавайки значението на учебната книжнина и на първо място по история за осъзнаването на българите и формирането на българската нация.